Начало
Контактна зона - едновременно стимул за развитие и за нестабилност.
Географска разчлененост без доминиращ географски център - географска изолираност
на племената в планинските зони - планините са като етнически резервоар,
а също и спасителни пояси във времена на опасност.
Черно море е затворено, без изход към търговските пътища, с изключение на Проливите.
Етническа пъстрота по време на Великото преселение на народите: карпи, гепиди, сармати,
скити, хуни, евреи, авари,
германски племена/готи, херули и гепиди/, славяни, българи.
Политика на Византия към племената - заселване на някои от тях като федерати.
541 г. - чумна епидемия с цикличност до VІІв.
Търговските пътища: Милитарис/диагоналния/ - Щирия-Белград/Сингидунум/-Ниш/Напсус/-
Сердика/София/-Филипопол/Пловдив/-Одрин/Адрианопол/-Цариград и
Егнация - Драч-Солун-Константинопол.
Името си Балканският полуостров получава от немския географ А. Цену през ХVІІІ век, който използва османското название Балкан за Стара планина.
Геополитическата цялост на Балканите дава много повече общото, отколкото специфичното в развитието на отделните средновековни държави.
|
Старокаменна епоха - до ІІ хилядолетие пр. Хр. 
|
Поява на човешки поселения още от старокаменната епоха - 400 хил. г. пр. Хр. |
|
ІІ хилядолетие пр. Хр. 
|
Известните по име общности са критяни, пеласги, фриги, мизи, скодриси, гърци, траки, беси,
трибали, дардани, македони, даки, гети, илири, либурни, далмати,
пеони, келти и други. С откриването на Варненския некропол и златното съкровище в него се стига до заключението за твърде ранна поява на древна държава на Балканите. Най-старата цивилизация в района е критско-микенската - XIV в. пр. н. е. Балканският полуостров е част от взаимодействието на миграциите и търговията на населението с Мала Азия и Египет. |
|
1000 - 188 г. пр. Хр. 
|
Известни са държавата на гетите - цар Буребиста, даките - цар Децебал и
най- древната от тях - Одриската държава на траките с по-известни владетели като легендарния цар Терес, цар Котис І,
цар Севт ІІІ. Културното наследство на траките - както материалната, така и религиозно-ритуалната - Дионисиевите мистерии и култът към Орфей оставят трайна следа в развитието на последващите заселници. Културно надмощие на Древна Елада. |
|
188 г. пр. Хр. - 45 г. от Хр. 
|
От 323 пр. Хр. — период на елинизма - синтез
на гръцката култура и на културата на Древния Изток;
започва след разпадането на държавата на Александър III Македонски 146 пр. Хр. — Гърция пада под римска власт.Тракия влиза в сферата на римските интереси след присъединяването на Гърция и Македония към империята след 168 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас извършва най-мащабната кампания за подчиняване на племената 28 - 27 г. пр. Хр. подчинил бесите, сердите, медите и гетите - създадена била префектура Мизия. През 19 - 11 г. пр. Хр. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. |
|
45 - 527 г. 
|
Император Траян води т. нар. Дакийски войни през 101 - 106 г. срещу даките при цар Децебал.
Римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на племената и
превръщането им в римски граждани. За начало на Византия/ромеи - Източна римска империя/ историците приемат различни дати, като се започне от разделянето на Римската империя от Теодосий I през 395 г. между синовете му на Източна Римска империя с център Константинопол и Западна Римска империя с център Милано (по-късно Равена) и се стигне до управлението на Юстиниан I (527–565 г.), който се стреми да върне западните владения на империята. Единственият й сериозен противник е Персия. Постепенно Балканите са разорени от нашествията на готи, хуни и авари, след което са колонизирани от славяните. |
|
527 - 802 г. 
|
Най-масово славянско заселване - 602/626г. Сърби /областа Рашка по течениета на реките Дрина, Ибър, Морава и Лим/ и хървати се отцепват от аварите към 626г. и се заселват с позволение на император Ираклий - пръсват се в разнородни области с трудни комуникации помежду им, което затруднява обединението им. Създаването на българската държава и утвърждаването й при хан Аспарух и хан Тервел съвпада с обединението на арабите и формирането на Арабският халифат, който отнема богатите източни територии на Византия. При управлението на Ираклий - василевс - с подчертано военни функции, въвежда темната организация - стратег с автономия - събира данъците и поддържа военни части - формира се провинциална аристокрация. От наемна войска - към селско опълчение - стратиоти, с гарантиран неотчуждаем имот. Коронясването на Карл Велики в Рим на 25.12.800 г. слага начало на ново съперничество - между Рим и Константинопол/иконоборчески период/. То влияе пряко на политиката на формиращите се държави в Централна и Югоизточна Европа. |
|
802 - 970 г. 
|
Легендарен княз Серб от времето на Ираклий. Средата на ІХ в. княз Властимир/835-850/ - освен Рашка владее и голяма част от Босна. Около 874г. християнизиране на сърбите чрез Византия. Хърватски княз Търпимир/845-864/- основател на династия до 1097г., който признава васалност към крал Лотар - приема западното покръстване. Разпространение на латиница и глаголица - добива характер на вътрешен сблъсък . При княз Томислав /910-928/ - хърватско кралство. Българската държава се формира като център на православната славянска култура, което определя политиката й на основен съперник на Византия. |
|
970 - 1018 г. 
|
Хазарската държава се разпада
ІХ век и отварят път за ново преселение на узи, печенеги и кумани. Синът на Геза Вайк (Ищван - династията на Арпадите) през 1000 г. приема католическа вяра и обявява Кралство Унгария. Държавата е управлявана от унгарските крале, носители на Короната на Свети Стефан. 1102 г. - уния на хърватите с унгарския крал Каломан, който става и крал на Хърватия и Далмация - Пакта конвента. Борба на българите за запазване на независимостта - епопеята на войните на цар Самуил и неговите наследници. |
|
1018 - 1183 г. 
|
1023г. Василий покорява целия Балкански п-ов без хърватите, и цяла Грузия, Армения и
Крим. - 20 млн. души на 1,1 млн. км2 . 100 градски центъра с до 3 хил. души, само Солун,
Одрин и Варна с около 5 хил. души. Постепенно се въвежда пронията, което означава преминаване от селско към аристократично военизиране. Оформяне на етническите власи и албанци/Арбанон - географска планинска област на запад от Охрид. Не създават собствена писмена традиция, а родовата аристокрация има надмощие в обществените отношения. |
|
1183 - 1241 г . 
|
Възстановяването на българската държава утвърждава династията на Асеневци, но
България губи изцяло контрола си върху земите на север от р. Дунав, а по западните й граници
вече са добили мощ Сърбия и Унгария.
Сърбия - Стефан Неманя/1167-1196/ от Зета, подкрепен от Мануил
І Комнин присъединява Зета, Требине, Захълмието и Метохия, Ниш, Сев. Македония
- 1190 г. Византия признава независимостта на Сърбия. Стефан Първовенчани/1196-1219/ - от 1217г. без уния с папа Хонорий - кралска титла. 1219 г. Никейска Византия признава и сръбската патриаршия - патриарх Сава - за равенство на църква и държава. Анексия на Хърватско от Унгария. През 1241 г. Унгария е разгромена от монголите - поражение на унгарския крал Бела IV в битката при Мохач на 11 април 1241. Постоянни опити на Унгария за разширение към Белград, Браничево, Видин. |
|
Балкански полуостров 1246 г. 
|
След смъртта на Иван Асен II, положението в страната става тревожно, вследствие на засилващия се натиск от страна на татарите, които действат по това време в Средна Европа. През есента на 1242 или 1243 г., навярно на връщане от маджарските земи, татарските орди на Бату хан - внук на Чингис хан опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да плаща ежегоден данък. Установява контрол в Източна и Централна Европа и поставя основите на Кипчакското ханство, известно в Европа като Златната орда. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици, от което се възползват унгарците, сърбите, Никейската империя. |
|
Балкански полуостров 1261 
|
Византия остава просто една от балканските държави, с все по-засилващо се
надмощие на гръцкият етнос. През последната четвърт на XIII в. в България настъпва остра политическа криза. В това време на Балканите важен фактор на политическата сцена е Сърбия, която започва да прониква в Северна Македония. Тук тя мери сили за надмощие с Епирското деспотство. Болярите на Мелник, Прилеп, Битоля, Велбъжд (дн. Кюстендил), Просек, Скопие, Велес и др. преминават на страната на Византия. Между “Златната орда”, Сърбия и Византия политически разпокъсана България не им е равностоен противник. Палеологов Ренесанс. Разпространение на нови ереси. Появата по-късно на исихазмът ще определи особеностите на православието векове наред. |
|
Балкански полуостров 1330 г. - засилване на сръбското кралство 
|
На 28 юли 1330 г. някъде между Велбъжд (Кюстендил) и Земен сърбите разбиват
поголовно българите. В битката българският цар Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен
и умира. Босна - значително аварско население - оттам титлата - “Бан”. ХІІ/ХІІІ в. васали на Унгария, но със значително автономия. Бан Кулин (1180-1204)- покровителства богомилите /патарени/. Босненската еретична църква е опора срещу Унгария и Сърбия. Влашко – малка страна от 1322 г., когато Иванко Басараба (1310-1352) успява да обедини няколко дребни феодални воеводства, сгушени между Трансилвания, Молдова и България. Политическият сепаратизъм през Второто българско царство е вече явна и трайна тенденция. |
|
Балкански полуостров 1355 г. 
|
Стефан Душан 1331-1355г. Разцвет. Завладява Македония,
Албания, Епир и Тесалия. 1346г. - коронясва се за крал на сърби и ромеи,
обсажда Константинопол, обединява юридическите норми - “Законник”, жени се за Елена,
сестра на Иван Александър - териториите на Македония остават встрани от
българската политика. Цар Иван Александър се изявява като меценат за развитието на културата. Земеделските централизирани държави обедняват за сметка на рударските центрове /Сърбия, Босна, Унгария/ и градски икономики - Венеция,Генуа, Дубровник. |
|
Балкански полуостров 1355 - 1451 г. 
|
След смъртта на крал Стефан Душан държавата се разпада на воюващи княжества,
а българското царство е раздробено - единствено патриарх Евтимий прави опит за
обединение на християнските сили срещу османската опасност. Разцвет на културата -
Търновска книжовна школа.
15 юни 1389 г. - Косово поле. Сръбският велможа Милош Обилич убива султан Мурад, княз Лазар пада убит, а Сърбия става васална. Васали на османския султан вече са Византия, Търновското царство, Видинското царство. Идва редът на Влашко, Босна и Унгария. Българският цар Иван Шишман влиза в преговори с унгарския крал Сигизмунд (1387-1437). Това предизвиква Баязид І за поход през пролетта на 1393 г. към Търново. През 1396 г. пада и Видинското царство на цар Иван Срацимир. Баязид І /1389-1402/ получава титлата султан от халифа в Кайро. Само сблъсъкът му с монголите спира османското напредване на запад. Босненският владетел Твъртко I (1377-1391) покорява далматинските градове и става “Крал на Босна, Хърватска и Далмация”. Княз Михаил Витязул - княз на Влашко (1593 - 1601), Трансилвания (1599 - 1600) и Княжество Молдова (1600), побеждава османците ХVІ в. - героичен символ на румънците. |
|
Балкански полуостров 1451 - 1606 г. 
|
Васалният период на завладяване на балканските владетели е най-плодотворния
за развитието на новата империя – от наемници при християните, постепенно християните
започват да служат в редиците на османците, които усвояват и огнестрелното оръжие. Византийското духовенство предпочита “турска чалма, пред папска тиара” - 1453 г. пада Константинопол от суллтан Мехмед ІІ Завоевателя. Босна губи своята независимост при Стефан Томашевич (1444-1463). Атон остава единственото средище на автономна еволюция от средновековна към просвещенска православна книжовност и култура. Градовете на Балканите остават чужди социални образования до ХІХ в. – търговията, под контрола на централната власт, е изключително в ръцете на турци, гърци, арменци и евреи; занаятчийските зони са обособени на махали по етнически принцип, а социалното издигане е равнозначно на отчуждаване от собствената народност. Балканските народи губят своята аристокрация и остават на равнището на селския затворен семейно-родов колектив. |
|
Балкански полуостров 1606 - 1878 г.  Просветата, търговията и революционизирането са основните процеси на балканското национално формиране. Прилага се идеята на Лайбниц - историческият произход да се изследва чрез езикова класификация. Всяка от възрожденските личности може да се подпише под думите на словенския есеист Боян Щих: "Ние сме народ на книжовници. Утвърдили сме своето съществуване чрез културата и изкуството си, чрез езика и народната си поезия". Идеята за федерация на Балканите ще бъде удавена в усилията за национално еманципиране. Балканско ВъзражданеТурскоГръцко“Съществуват два велики център на елинизма – Атина и Константинопол” – Йоанис Колетис 1844 г.Едновременно с “мегали идея” за възстановяване на елинизма в границите на Византийската империя, започва възприемането на европейските граждански идеали, чийто изразител е Ригас Велестинлис:”Суверенният народ се състои от всички граждани на републиката без разлика на религията и езика, гърци, българи, албанци, власи, арменци, турци и от всеки друг род.”- 1797 - план за всебалканска революция с помощта на революционна Франция и единна република на Балканите. Създадената 1814г. “Филики етерия” /Дружество на приятелите/ служи за образец и конспиративен опит на всички балкански революционни движения. СръбскоЙован Раич 1726-1801 - Историк, теолог, композитор, автор на четиритомния труд за историята на южните славяниВук Караджич поставя основите на сръбският книжовен език. Постепенно Сърбия приема роля на “Пиемонт” на Балканите - Концепциите на Гарашанин /1844 – “Начертание”/за създаване на южнославянска държава Началото на ХІХ век сръбски въстания: Автономия - Княз Карагеорги: 1812 - Букурещки мир. 1815 г. - княз Милош Обренович - автономно сръбско княжество - след поредните вълнения през 1835 той е принуден да приеме Конституция, с която се създава парламент. . 1830 -1851г. - Черна гopa - Обединителна роля на владиката Петър І Негош. Словенско и хърватскоХърватинът Людевит Гай, за да се противопостави на немското влияние, обосновава илирийската теза за обединение на югозападното славянство и приема реформа за сърбохърватска езикова общност, която се реализира след 1918 г. Създадената чрез експанзията на Наполеон І Илирийска република дава тласък на южнославянското Възраждане. Йосип Щросмайер/1815-1900г./ - Хърватски католически епископ, основател на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб и Хърватския университет.През 1870 г. на конгрес в Любляна се прокарва идеята за общност на словенци, хървати и сърби след разпадане на Австро-Унгария. РумънскоОт славянската езиковата общност се откъсват Влашко и Молдова чрез тезата на Самуил Мику-Клайн за латинският произход на румъните и като наследници на романизованите даки.1859 - Обединение на Влашко и Молдова в автономно княжество Румъния - княз Ал. Куза. БългарскоПаисий - определя националните граници като фактор за конструирането на националната история Подчертава континуитета на историческата ни съдба като аргумент за право върху заселените земи1860 - Българите в Цариград се отричат от Цариградския патриарх – Българският Великден и 1870 г. - Българската екзархия Първи планове за освобождение - Г. Раковски, създаване на БРЦК. 1876- Априлско въстание - Цариградска конференция на Великите сили, последвана от Освободителната война. Албанско |
ХVІІІв. - децентрализация на властта,начало на финансов дефицит и корупция,
спахийско разложение, поява на чифлиците, , поява на “аяните” - местни областни
управители с голяма власт - предизвикват размирици, закриват се
Охридската архиепископия и Печката патриаршия
- анархичен период; намеса на Великите сили, особено на Русия: 1774г. - Договорът от Кючук-Кйанарджа - Русия завзема Кримския полуостров и получава право на преуминаване през Проливите и покровителство на християнските народи; австро-руски проект за възстановяване на Византия и създаване на държава Дакия 1792г. - Яшкият договор - установява се турско-руска граница по р. Днестър. 1812г.- Русия получава Бесарабия, а Белградският пашалък получава автономия. /отново поробена на следващата година/ 1829г. - Одрински мир, последван от Лондонската конференция 1830 г- Гърция получава независимост, без Епир, Тесалия, Самос, Крит и Хиос, разширява се автономията на Сърбия, а Русия се разширява в Квказ, Армения и делтата на Дунав. Реформаторът султан Махмуд ІІ /1808-1839/: премахва еничарите и спахийската система, разделя гражданската от военната власт, въвежда общ за всички данък десятаък - юшур, за религиозно равенство - премахва външните белези на религиозна дискриминация, европеизира облеклото, създава карантинна служба, пощенски станции и полага началото на турския печат, открива светски общообразователни и военни училища. 1856 г. - Парижки договор след Кримската война - Турция получава гаранции за териториалната си цялост, Черно море става неутрална територия и затваря Проливите за военни кораби, султанът получава върховна власт на Влашко, Молдова и Сърбия,които запазват автономия, опека на великите сили над християните в империята. ТАНЗИМАТ /Поставям в ред/ - султан Абдул Меджид /1839-1861/ - все по-широко навлизане на европейския капитал, Проливите са под европейски контрол; 1839 г- Хат-и-шериф: предоставят се еднакви права за всички народности, гарантира се честта и имуществото на човека, осъжда се откупуването на данъците и продажбата на длъжности, военния набор се съобразява с числеността на населението - службата се намалява на 5г. 1856г - Хатихумаюн - повтаря принципите от Хатишерифа, основава се Османската банка. 1866г - Крит получава самоуправление 1867г - турските гарнизони освобождават сръбските крепости. В Париж се основава дружество на младотурците 1870 г- начало на нова финансова криза, достигнала 1875г. със спиране или отлагане изплащането на държавните дългове 1876 - 30 май - младотурски преврат срещу Абдул Азис. Управление на султан Абдул Хамид ІІ /1876-1909/ - имитация на конституционно управление |
|
Формиране на Австрийската империя 
|
1686г. - последната битка за Виена
1699г. - Карловацки мир - присъединени Унгария, Трансилвания и Хърватия.
Пиер Валц "Източният въпрос е сблъсъкът на една континентална цивилизация,
която се опитва да пробие път до морето, с таласокрацията, която монополизира
морските пътища.” В същото време всяка от Великите сили има далече по-важни
интереси в другите региони на света и това на приливи и отливи отлага решаването
на Източният въпрос и го превръща в дълго балансиран дипломатически възел на
равновесие на силите и подкрепа на Османската империя за сметка на балканските
народи" 1867г- дуалистична Австро-Унгарска империя - насочва трайно политиката си към Балканите |
|
България 
|
|
|
Балкански полуостров 1878 - 1914 г. 
|
Оси на съперничество - Англо-руската, Френско-австрийското, Австро-руското,
формалният съюз между Австрия, Германия и Русия. Западният режим на капитулациите
в Турция се преобръщат коренно след Френско-пруската война, която изостря
френско-германските проблеми и довежда до двата тройни съюза, които още повече
задълбочават противоречивата ориентация на младите балкански държави с оглед на
собствените им национално-обединителни интереси. 1867г- дуалистична Австро-Унгарска империя - 1881г. - конвенция, която поставя сърбите под изключителното австрийско влияние до 1903г., след което Русия става опора на сръбските интереси на Балканите. Германия след обединението си от 1870 г. - създава ново равновесие на силите. 1908 г. - младотурски преврат, използван от България за обявяване на независимост - 22.09.1908 г., а от Австро-Унгария - за анексиране на Босна и Херцеговина. Активизиране на балканската политика. |
|
Балканските войни 1912/13 година 
|
"Спорната" зона в Македония по българо-сръбският съюзен договор  |
|
Балкански полуостров 1914 - 1990 г. 
|
Румъния се разширява с Трансилвания. 1 декември 1918 г.: образува се т.нар. Кралство на сърби, хървати и словенци (СХС), което от 1929 г. приема името Югославия, нарушавайки федеративния принцип. Създава се модерната турска светска република начело с Кемал Ататюрк Всеобщо недоверие къв българската политика, изразено с Балканският пакт от 1934 г. Навсякъде между двете световни войни гражданските вълнения разкъсват обществото - борби между републиканци и монархисти, радикали, националисти и комунисти, проблеми с националните малцинства и политика за асимилацията им. Победа 30-те години на авторитарните режими. След Втората световна война Балканите стават част от Студената война и разделянето на Европа. |
|
Новите държави в Югоизточна Европа:  |
1. Босна и Херцеговина - Сараево -
според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност,
който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент.
Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части -
Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска
2. Хърватия - Загреб 3. Македония - Скопие 4. Черна гора - Подгорица 5. Сърбия - Белград 5a. Косово - Прищина 5b. Воеводина - автономна сръбска провинция - Нови сад - унгарско малцинство 6. Словения - Любляна "Най-важният извод от конфликта в Югославия е, че след вдигането на желязната завеса трябва да се разделим с илюзиите, че можем да делим проблемите на източноевропейски, западноевропейски или балкански. Точно обратното - те вече са паневропейски." - Петър Стоянов |
|
Балканите и Европейският съюз  |
|