Начало
Теми    Хронология по дати и събития    Речник на понятия    Документи от епохата

Първо българско царство

681 - 1018 година

І. Формиране на българската държавност VІІ-VІІІ в.

1. Причини и фактори за създаването на българската държавност
   а/етнически общности и сравнителна характеристика
   б/обстановката в Европейския югоизток VІІ век
   в/държавническа традиция на прабългарите
   г/ отношения между хан Аспарух и славянските князе
2.Битката при Онгъла 680 г.
3.Мирният договор от 681 г. - съвременно значение и историческа перспектива
4. Политика на Аспарух 681-701 г.
5. България при хан Тервел 701 -...?
   а/отношения и договори с Византия
   б/взаимодействие с Куберовите българи
   в/участие в битката срещу арабите 718 г.
   г/оценка на ролята на България като политически фактор
6.Политическа криза VІІІ в. и възстановяване на мира с Византия
7. България - първата устойчива езическа държава след разпадането на Римската империя

ІІ. Укрепване на българската държава - първата половина на ІХ в.

1. Управление на хан Крум 803-801 г.
   а/централизация на властта и укрепване на новата династия
   б/законодателството на хан Крум
   в/ разширяване на територията
2. Управление на хан Омуртаг 814-831 г.
   а/30 годишният мирен договор с Византия
   б/продължаване на процеса на централизация на властта
   в/опит да се наложи вярата в бог Тангра като общодържавна религия
   г/претенции за равнопоставеност на българския владетел с византийския император
   д/разцвет на езическата българска култура
3. Наследниците на хан Омуртаг и ново териториално разширение
   а/хан Маламир 831-836 г.
   б/хан Пресиан 836-852 г. - първа война със сърбите
4.Политическа стратегия на българските владетели

ІІІ. Покръстване на българите и утвърждаване на славянската писменост при княз Борис І

1. Разпространение на християнството на Балканите до средата на ІХ век
2. Значение на християнската религия в междудържавните отношения
3. Международна ситуация в началото на управлението на княз Борис І
4. Покръстване на българите
5. Дипломацията на княз Борис І за признаване на независима българска църква
6. Възникване и разпространение на славянската писменост и книжнина
   а/ делото на Кирил и Методий
   б/ учениците на двамата братя и политиката на квяз Борис І
   в/ формиране на българскао книжовна църковно-славянска школа
   г/ краткото управление на Владимир-Расате и Преславският събор 893 г.
7. Значение на реформаторското дело на княз Борис І

ІV. Могъщество на българската държава Х в.

1. Войните на цар Симеон - причини, етапи, военни и дипломатически стратегии, резултати
2. Разцвет на българската средновековна християнска култура
   а/ писменост и книжовност
   б/ материална култура
   в/ законотворчество и укрепване на средновековната държавност
   г/ формиране на устойчива българска народност
   д/ влияние на българската държава в Югоизточна Европа
3. Договорът от 927 г. при цар Петър І - признание на завоеванията на цар Симеон
   а/ нов натиск над България
   б/ вътрешна опозиция
   в/ зараждане на богомилството
   г/ развитие на българската духовност
4. Средновековна България - трайна основа за еволюцията на българската народност, култура и държавни традициии

V. Борба за запазване на независимостта при цар Самуил

1. Отбраната на българската независимост от синовете на комит Никола
2. Управление на цар Самуил от 991 г.
3. Наследниците на Цар Самуил и завладяване на бълаграските земи от Византия
4. Последици от византийското управление 1018 - 1187 г.

top
Хронология на най-важните дати и събития
395 г. Император Теодосий Велики разделя Римската империя на Източна/Византия/ и Западна
ІV в. Разделяне на славянската общнност на три дяла - анти, венеди,славини
края на V век Начало на славянските нападения на Балканския полуостров
края на VІ и началото на VІІ век Славяните трайно се заселват на Балканите
354 г. Първо писмено сведение за прабългарите в "Анонимен римски хронограф", потвърдено и от арменския летописец Мойсей Хоренски
края на V и началото на VІ в. Първи нападения на прабългарите на Балканския полуостров
635 г. Договор между хан Кубрат и византийския император Ираклий/610-641г./ След победата си срещу персите 628 г. Ираклий приел персийската титла "Цар на Царете", изоставяйки старата императорска титла "Augustus". Скоро след това е наречен василевс (basileus – гръцка дума, означаваща "цар" или "император"), гръцкият език окончателно измества латинския
началото на VІІ в. Заселване на сръбски и хърватски племена като съюзници на император Ираклий в Западните Балкани
средата на VІІ в. смъртта на хан Кубрат и разпадане на Стара Велика България под напора на хазарите
70-те год. на VІІ век прабългарите начело с хан Аспарух в Онгъла
680 г. Походът на император Константин ІV Погонат срещу хан Аспарух
681 г. Мирен договор между хан Аспарух и Византия
август 681 г. На VІ Вселенски събор в Константинопол презвитер Константин назовава аспаруховата държава с името България
700 или 701 г. Смъртта на хан Аспарух в битка с хазарите
705 г. Договор между император Юстинан ІІ и хан Тервел, с който България получава областта Загоре, а на българския владетел се признава титлата  кесар 
716 г. След нови сблъсъци между България и Византия нов договор, с който се потвърждават клаузите на договора от 705 г.
718 г. Победно участие на българите срещу арабите при Константинопол
до 755 г. хан Севар/738-753/ последен владетел от рода Дуло. Мирни отношения с Византия
755-775 г. Военни походи на император Константин V Копоним срещу България, което предизвиква честа смяна на владетелите, много от които сменени насилствено
775 г. Хан Терелиг избива византийските шпиони
792 г. Победа на хан Кардам срещу Византия при крепостта Маркели
803-814 г. Управление на хан Крум
805 г. Присъединяване на Трансилвания, с което се слага край на Аварския хаганат и България граничи с Франкската империя
809 г. Превземане на Средец от хан Крум
26 юли 811 г. разгром на император Никифор І Геник при Върбишкия проход
813 г. След успешно настъпление в Тракия, победа на хан Крум при Версенекия и достигане до Константинопол
814-831 г. Управление на хан Омуртаг
823 г. Участие на български войски при потушаване на бунта на Тома Славянина в Цариград
824-831 г. Война с франките и разщиряване на българските територии в Панония
831 - 836 г. Управление на хан Маламир - превземане на Пловдив/Филипопопол/
836-852 г. Управление на хан Пресиян - разширение в Беломорска Тракия и Македония и първа война със сърбите
852-889 г. Управление на княз Борис-Михаил І
Покръстване и утвърждаване на славянската писменост
855 г. Създаване на славянската азбука и първи преводи на църковна книжнина
863 г. Великоморавска мисия. Сложни българо-византийски отношения
865 г. Покръстване на българите
866 - 870 г. Активни преговори с Рим и Цариград за признаване на българската църковна независимост
869 г. В Рим, където папа Адриан ІІ освещава славянските книги, почива Кирил и е погребан в църквата Сан Клементе
870 г. Цариградски църковен събор, който признава автокефална българска архиепископия под юрисдикцията на Цариградската патриаршия - първи български архиепископ - Йосиф
874 г. Папа ЙОан VІІІ ръкополага Методий за архиепископ на Великоморавия. Почива 885 г.
1985 г. папа Йоан Павел обявява с енциклика кирил и Методий за покровители на Европа
886 г. Ученици на Кирил и Митодий са приети от княз Борис І
893 г. Преславски събор. Климент е ръкоположен за епископ в Охрид, където създава книжовна школа, почива 916 г. - погребан в основания от него манастир "Св. Панталеймон"
907 г. Почива княз Борис І, който църквата въздига в светец
893-927 Управление на цар Симеон
894-904 г. Първи период от войните на Симеон
913 г. Симеон е признат от Византия за "цар на българите"
913-927 г. Втори период от войните на Симеон
20 август 917 г. Победата при Ахелой
918 г. Симеон се самопровъзгласява за "император на българи и ромеи"
927-969 г. Управление на цар Петър І. 30 годишен договор с Византия, който признава българското царство и патриаршия
971 г. Византия завладява Преслав и започва половинвековния двубой с българите, оглавен от Самуил
986 г. Победата на българите при Траянови врата и отвоюване на Източнобългарските земи
29 юли 1014 г. Разгром на българските войски при с. Ключ. Почива цар Самуил
1018г. Последна битка за независимостта на България
1018-1187 г. Византийска власт над българските земи до р. Дунав

top
Речник на термини и понятия
автокефален самостоятелен, независим
базилика храм с правоъгълна форма
домен владетелско поземлено владение
ротонда сграда с кръгъл архитектурен план
аул /персийско/ дворец
езичество религия, основана на вяра в много богове, предхристиянски вярвания
екзарх наместник на византийския император в римските му владения
експанзия завладяване, проникване със сила
монотеизъм вяра в един бог, начало на Вселената
некропол град на мъртвите
номади пътуващи племена, скотовъдство и нападения за плячка
пантеон съвкупност от всички богове
персонификация придаване на човешки черти на природни явления
синкретизъм съчетаване на елементи от различни религии
фетишизъм култ към предмети, на които се приписват свръхестествени сили
багаин българска титла или наименование на служба, чието съдържание не е достатъчно ясно.
боил съсловна титла, която обикновено се употребява в съчетание с втора дума, означаваща службата, която боилът заемал в държавния апарат (напр. боила капхан
василеопатор буквално „баща на василевса". Титла, създадена във Византия в самия край на IX в. и давана на тъста на византийския василевс (император).
исихазъм от гръцкото понятие „исихия", т. е. „покой", „безмълвие". Религиозно учение, възникнало през първите десетилетия на XIV в. (корените му възхождат към XII в.), с най-изтъкнат проповедник Григорий Синаит (1253-1346). Мистична форма на отшелничество, средство за постигане на общение с Бога чрез двустепенно действие - „праксис" и „теория".
ичиргу-боил втора но значение н по служба длъжност в държавната йерархия на ранносредновековна България след капхана. функциите на ичиргу-боил ата (славянизирана форма „чъргубиля") са многобройни и са съсредоточени преди всичко във войската, дипломацията и централната администрация.
кавхан първото лице след владетеля в държавния апарат на Първото българско царство. Главнокомандуващ и дипломат (своеобразен първи министър), а според никои учени и съупранител на владетеля.
кесар почетна титла от византийски произход, претърпяла дълга еволюция от „цезар" - „кесар" (титла на византийския император) до титла, присъждана на представители на аристокрацията и висши функционери. Заимствувана в България през XII-XIV в., но нямала голямо разпространение.
манихейство учение, възникнало в средата на III в,, чийто основател е персиецът Манес. В основата на макихейството е дуалистичният възглед за устройството на света. масалианство - учение, което се появява през втората половина на IV в. в Мала Азия и негов проповедник бил Аделфиос. Характеризира се с гностически и умеренодуалистични схващания. Наименованието е от сирийски произход, равнозначно е на гръцкото „евхите", т. е. „молещи се".
пролог календарен сборник, съдържащ кратки (проложни) жития на светци, които се четат в църквата на съответната дата.
анали летописи
анатема църковна формула за отлъчване от царквата, буквабно - проклятие
скрипторий място, където с съсредоточена основната книжовна дейност, т. е. преписване, украсяване и подвързване на книгите.
таркан българска титла, която означава висок ранг благородник. Обикновено се употребява в съчетание с друга дума -зера таркан, жупан таркан и др.
тема наименование на византийска провинциално-администратнвна и военна единица през периода VII-XII век.
ангария принудителна безплатна работа, извършвана от зависимо население като вид данък
апсида Полукръгла или многоъгълна част от храм, покрита със свод
архиепископ букв. надзорник, титла на висш църковен сановник с голям подвластен диоцез
диоцез Църковна област, управлявана от архиепископ
архонт букв. квяз, с тази титла византийците обозначават варварски владетел
аспра византийска сребърна монета, възприета от българите
аул букв. дворец, от ирански произход
багатур Титла на прославилите се в сражение първенци
базилика внушителна сграда с два реда колони - утвърждава се в ранното средновековие като тип църковен храм
боили /боляри/ общо название на българската аристокрация
бори-таркан управител на област в българската държава
василевс император, цар
волоберщина натурален данък върху земя, която може да се изоре за един ден с внпряг волове /около 140 дка/
граматик книжовник, който се занимава с преписване на книги и преподаване
грош средновековна българска мвонета
догма основни принципи на учение
дуализъм двойнственост, двуначалие
екзарх букв. предводител, висш църковен служител
еклога законодателен сборник, възприет в Българие след покръстването
енциклика послание на глава на църква
епитрахил околовратник на църковен служител
епикерний виночерпец
епископ третата основна степен в православната църковна йерархия, след патриарх и архиепископ
есхатология учение за свършека на света
етнос човешка общност с общи културни белези и самосъзнание за идентичността си
жупан-таркан управител на славянска област
зера-таркан управител на погранична област
идентичност отъждествяване с определена принадлежност, например национална
инсигнии отличителни знаци на властта
йерарх църковен първенец
капител горната, украсена част на колоната
капище езически български храм
клирици църковни служители или зависимо църковно население
комит титла на областен управител в първото българско царство - комитат-област
космогония учение за произхода на вселената
легат пратеник
миник предводител на владетелската конница
митрополит управляващ епархи с катедрален храм
номади скотовъдни племена, които често местят поселенията си
ортодоксален православен
парици зависимо средновековно население
политеизъм многобожие
правини названи за общинските земи
презвитер старейшина, употребява се в значението на свещеник
ромеи самоназвавие на поданиците на Византийската империя
ротонда кръгъл храм
стаси селски имати
стратег военачалник
тема византийска военно-административна единица
трибут данък
универсализъм всеобщност, концепция за налагане на единен редвърху основата на християнството през Средновековието
уния съюз, обединение
юрисдикция право на отсъждане, термин който включва обсега на правата на светските и духовни власти по отношение на имоти и население
top
Документи от епохата
“Стратегикона на Псевдомаврикий“
“Те или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, веднага други нарушават решението, като всички противници враждуват до смърт помежду си и никой не иска да отстъпи другиму.”

Из “История на войните” на Прокопий Кесарийски:
Тези народи – славини и анти – не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи. Също така е току-речи с всички други работи у едните и у другите и това е установено открай време за тези варвари. Така те смятат, че само един бог – създателят на мълнията, е единствен господар на всичко, и му принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък изобщо вярват, че тя има някакво въздействие върху човеците. Но когато пред тях вече се изпречи смъртта, било от болест или че се намират във война, те обещават, че ако се спасят, веднага ще принесат на бога жертва за душата си онова, което са обещали, а след като избягнат [опасността], смятат, че именно чрез такава жертва са изкупили своето спасение. При все това те почитат и реви, и нимфи, и други някои божества и на всички тях принасят жертви, като именно при тези жертвоприношения вършат гадания. Пръснати далеч едни от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища. Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгват срещу неприятелите пешком, въоръжени с малки щитове и копия; ризници съвсем не навличат. Някои пък нямат нито риза, нито горна дреха, а прикрепят широките си гащи чак до срамните части и така влизат в бой е противниците. Езикът на едните и другите е един и същ – съвсем варварски. Те не се различават помежду си и по външен вид; всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени. И те, както масагетите, водят суров живот и са напълно небрежни към себе си; като тях постоянно тънат в нечистота. Все пак те никак не са зли или коварни, но дори и в простотата си спазват хунския нрав. Впрочем първоначално дори и името на славините и антите е било едно и също, защото в старо време едните и другите били наричани “спори”, мисля поради това, че живеели в страната си разпръснати. Именно поради това заемат обширна земя – те населяват по-голямата част от отвъд дунавския бряг. Впрочем приблизително така стоят работите с този народ.

Из “Стратегикон на Псевдомаврикий”
“Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани и особено в собствената им страна. Те са многобройни и издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна. Към чужденците, които идват при тях, са любезни и грижливо ги прекарват от едно място на друго, където би станало нужда. Така щото, ако гостът пострада поради небрежност на този, който го е приел, то онзи, който му го е предал, започва война срещу него, смятайки за свещен дълг да отмъсти за госта. Не държат в робство своите пленници за неопределено време, както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели. Имат множество всякакви домашни животни и храни, наредени на кръстци – най-вече просо и жито. Жените им са целомъдрени повече, отколкото човешката природа допуска, така щото повечето от тях смятат смъртта на мъжете си за своя собствена смърт и се удушават доброволно, като не смятат за живот вдовството. Те живеят в гори, реки, блата и непребродими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно и живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем, и нощем изобретяват различни начини на действие. Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките и мъжествено издържат във водите. Така че често, когато някои от тях, прекарвайки в своите места, бъдат изненадани от някаква опасност, те се потапят в дълбочината на водата, като държат в устата си дълги тръстики, приготвени за тази цел, напълно пробити, които стигат до повърхността на водата. Те лежат по гръб в дълбочината, дишат през тръстиките и издържат много часове, така че да не се яви никакво подозрение за тях. Ако се случи да се видят тръстиките отвън, неопитните биха помислили, че те растат във водата. Ето защо тези, които имат опитност в това, разпознават тръстиките по техния отрез и положението им и или им пронизват устата чрез тях, или издърпват тръстиките и изкарват неприятелите от водата, понеже не могат да останат вътре по-дълго. Въоръжен е всеки човек с по две малки копия, а някои от тях и с щитове – много яки, но неудобни за носене. Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука.”

Из Енодий по повод битката им с остготите:
“Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защищава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне за историята,но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив, той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с връвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противника, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издръжливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, водим от съобразителността, се е погрижил то да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш.”

Из Стратегикон:
“Тия племена - българите, управлявани еднолично и владени не с любов, а със страх, храбро понасят трудностите и мъките. Обладани са от алчност за пари. На раменете си носят копията, а и конете държат с ръцете си, въоръжени са не само те, но и предните части на конете им са покрити с желязо. Придружава ги и много добитък, но до деня на сражението са пръснати по родове и колена, като пасат непрекъснато конете си. Имат в запас извън строя войскова част, която изпращат в засада”

Из “Кратка хроника” на патриарх Никифор:
“По същото време [635 г.] господарят на уногондурите, Кубрат, племенник на Органа, въстанал срещу хагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него, и я изгонил от своята земя. Отправил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел с достойнството патриций.”

Из „Хронография" на Теофан Изповедник (ок. 760-818) — византийски летописец
„Конниците обаче разпространили слуха, че императорът бяга, и обзети от страх, се отдали също на бягство, без някой да ги преследва. А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч,а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли в т. нар. Варна,близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно — отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар. седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите,които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички — на изток и на запад, на север и на юг,— да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ."

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:
... Като видели(българите), че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вероятно Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове.

Из "Кратка Хроника" Патриарх Никифор
Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.”

хрониста Зигеберт,
който по повод поражението на Константин IV Погонат в Онгъла казва: „Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство."

Именник на българските ханове
Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
Твирем (неизвестен княз) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
И сiй иного рад. (спорно тълкуване)
Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.
За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту.

Мадарски надписи
....на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си).............негов един ............чрез договор вождът Тервел даде на императора ..........5 хиляди .........императорът заедно с мене победи добре.
......жълтици той даде ....жълтици вождът .........вождът ..........гърците ........ каквото ти давах всяка година, ще ти давам, понеже ми помогна .....всяка година ще ти даваме и при вожда императорът изпрати ....и помоли вожда Крумесис .......вождът .........като разпределяше жълтиците ..........започнаха .......даде от ...вождът Крумесис подари .......това езеро ......ти направи ...... вождът развалиха договорите ......война.....тогава ......име.......
.....беше отхранен .....развалиха и от бога Омуртаг вождът ......изпрати.......помогни ми

Из “Свидас Лексикон”
“При император Юстиниан Носоотрязания предводителят на българите Тервел бил на върха на благополучието. И самият Юстиниан, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Поставял копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро.”
“Тервел хвърлил щита и бича си на земята, а Юстиниан II заповядал те да бъдат затрупани със златици (номизми), а пък забитото в земята негово копие било затрупано с копринени платове и златотъкани одежди, предназначени за хана. неговото семейство и аристокрацията. Същевременно василевсът щедро гребял монети от две ковчежета и с едната си ръка раздавал злато, а с другата – сребро на българските воини. Подир тази церемония ханът и войската му се оттеглили в България.”

Из "Хроника" на Теофан Изповедник:
“Договорът очертавал границите от Милеона [днес не установено] в Тракия; [определял да се дадат] одежди и червени кожи на стойност 30 литра злато; освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.”

Хамбарлийски надпис
„ . . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната стра- на, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”

ИЗ СВИДАС ЛЕКСИКОН
Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това".
А като чу това, той [Крум] свика всички българи, и заповяда, като законоположи:
Ако някой обвини (набеди) някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита.
И ако се намери, че той е бедил и лъгал, да се убие.
Нито се допуща да се дава на крадящия храна.
И ако някой се осмели на това, да се конфискува [имотът му].
И на крадящия да се строшат свирките [на краката].
А всичките лозя да се изкоренят - заповяда.
И на всеки просещ да не се дава просто (безразборно), а според потребата му, за да не би пак същият да проси. Който пък не върши това да се конфискува [имотът му].

Сюлейманкьойски надпис
„Великият хан Омортаг пожела да има мир с гърците чрез послания до императора. И изпрати пратеници; в първата година [от царуването на хана] те [пратениците] сключиха договор за 30 години. Първата от четирите [?] в договора статии: относно старата граница нека бъде оная от Девелт и до река. . . и между двете реки до. . . мост, и между Балзена и Агатоники, а после и към Констанция и към Макроливада и до ... планина, дотам биде прокарана пограничната линия. Втората [статия]: относно славяните, които се намират под императора в планините, защото те бяха [там] по-рано, когато стана нападението, и относно другите славяни, които не са поданици на княза [хана] в крайбрежната област, той [императорът] ще ги повърне в обмяна за заловените пленници- християни, [а именно]: за турмарси, спатарии и комити по ... [души], а за простия народ — душа за душа; [по] два вола за заловените вътре в крепостите, ако те бъдат разпуснати по селата; ако някой стратег е избягал ...”

Чаталарски надпис
„Великият хан Омортаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.”

Търновски надпис
„Великият хан Омортаг, като остая в стария си дом, съгради преславен дом при Дунав. И като измерих [разстоянието) между двата всеславни дома, направих в средата гробница. И от самата среда на гробницата до моя старовремски дворец [аул] има 20 хиляди оргии и към Дунав има 20 хиляди оргии. Самият гроб [склеп] е всеславен. И като измериха земята, поставиха тоя надпис. Човек, ако и да живее добре, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди най-сетне, разглеждайки тоя [надпис], си спомня за оногова, който го [гроб, скелп] построил. А името на княза е Омортаг, велики хан. Нека бог го удостои да преживее сто години!”

„Кан сюбиги Маламир, от бога архонт: Неговият стар боил капхан Исбул на прави този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека бог удостои от бога архонта да преживее заедно с капхан Исбул сто години.”

Из отговорите на папа Николай І по допитванията на българите:
“Вие питате дали е позволено да ви се ръкоположи патриарх. Но за това нещо определено не можем да ви отговорим, преди да се върнат нашите пратеници, които заедно с вас изпращаме, и ни съобщят какво множество и единодушие на християните има у вас. Обаче на първо време вие трябва да имате епископ и когато с увеличението на божията благодат у вас се разшири християнството и бъдат ръкоположени в отделните църкви епископи, тогава трябва да се избере между тях един, който трябва да се нарече ако не патриарх, то поне архиепископ [примас], та към него всички да се обръщат и да чакат неговия съвет в по-важни случаи...”

Патриарх Николай Мистик до цар Симеон
От как Исус, като напусна бащините си недра, пожела да утвърди мира в света, приобщи към себе си рода на българите, свърза го с братство с ромейския род... тъй и ти любими ми сине, като син на мира....

Император Роман Лакапин до цар Симеон:
Понеже ромеите, ако и да са привикнали вече да владеете земята им, все пак не са я забравили, пък и императорите, които някога са допуснали това, немалко биват укорявани, защото са позволили вие да заселите тази земя.

Старобългарски ръкопис:
Симеон цар български написа много книги и като цар Давид свиреше на златни струни и повече от всичко обичаше книгите.

Климент Охридски „Из живота на Кирил”:
Когато философат пристигна там /при хазарите/ и щяха да седнат за обед у хагана, запитаха го: ”Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място?” – А той каза”Имях дядо, много славен и велик, който стоеше близо до царя. когато отхвърли доброволно отдадената му почест, той биде изгонен в чужда земя, осиромаша и там ме роди. При все че дирих вякогашната си дядовска чест, аз не можах да я постигна, защото съм Асамов внук!”

Климент Охридски „Из живота на Методий”:
Най-сетне царят, след като узна за неговата проницателност, му предаде да управлява славянско княжество, а пък аз казвам - като да предвиждаше, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ от славяните – да се запознае с всички славянски обичаи и да обикне славяните постепенно.

Константин Преславски Из „Азбучна молитва”:
Лети сега и славянското племе към кръщение.
Вървя сега по дирите на учителя,
следвайки неговото име и неговото дела.
Ще направя явно евангелското слово
като въздам хвала на троицата в божеството,
един нов народ, въздавайки винаги хвала
на отца и сина, и светия дух.

Константин Преславски Из „Проглас към евангелието”:
Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят бога както трябва.
Затова слушайте всички славяни.
А повече от това безкнижната душа
мъртва се явява у хората.
Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души
и готови за плена на вечната мъка.

Из “Шестоднев” на Йоан Екзарх:
“Когато смерд и беден човек и странник дойде отдалеч до крепостните кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре, вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с други неща. А като влезе в двореца [вътрешния, град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни, тъй като не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи. Бедният, започва да губи ума си и да им се чуди. Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: “Какво видя там?”, ще рече: “Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред. Само който от вас види със собствените си очи и размисли с безплътния ги ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак са по-верни...”

Из “Небеса” на Йоан Екзарх:
“И тъй душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, безсмъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която дава способност да расте, да чувствува и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо различно от нея, но най-чистата част от самата нея, така щото това, което е окото за плътта, това е умът за душата. Тя е самовластна, надарена със способността да желае и да действува, изменчива, сиреч с твърде променлива воля, поради което тя е и сътворена, като е получила всичко това по естеството си от онзи, който я е създал, придобивайки от него благодат и съществование и това, че е такава по самата си природа…”

Из “Поучение към епископите и свещениците”:
“На епископа и на свещеника подобава да поучава и наставлява поверените му люде. Самият епископ или свещеник трябва да отбягва всякакво зло, както повелява апостол Павел, а, още повече – Христос. Защото – казва апостол Павел – епископът като божи разпоредник трябва да бъде непорочен, да не бъде високомерен, нито гневлив, нито пияница, нито зъл, нито алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, справедлив, да се държи в истинското слово, според както е научен, та да бъде силен утешител в здравото учение и да изобличава ония, които се противят, като във всичко се показва като образец на добри дела. Послушайте, пастири, защото към вас е това слово. Чуйте всички вие, които държите словото божие! Послушайте, старейшини, гласа на великия пастиреначалник Христос, който е казал: “Добрият пастир полага душата си за овцете; а наемникът, който не е пастир, и овцете не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овцете и бяга; [а вълкът разграбя] и разпръсва овцете.”

Черноризец Храбър „За буквите”:
Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: “Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време”, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: “Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Борис, българския княз, и на Растица [Ростислав], моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света [855].”

Из “Земеделски закон”:
“1. Земеделецът, когато обработва собствената си нива, трябва да бъде справедлив и да не подорава браздите на своя съсед. Ако пък някой, прехвърляйки слога, подоре и умали участъка на своя съсед, то, ако е сторил това по време на оран, той губи оранта си. Ако ли пък е извършил нарушение при сеитба, то земеделецът нарушител загубва и посева, и работата си, и добива.
2. Ако някой земеделец влезе без знанието на стопанина на нивата и изоре или засее, то да не получи нито за труда си по изораването, нито от добива за посяването, нито дори хвърленото семе.
3. Ако двама земеделци се уговорят помежду си пред двама или трима свидетели да разменят земите си, и то завинаги, тяхното решение и тяхната размяна да бъдат законни, трайни и неотменими.
4. Ако двама земеделци се уговорят да разменят нивите си във време на сеитба и едната страна се отметне, то в случай че семето е засято, да не развалят договора; ако не е засято, да го развалят. Ако онзи, който се отмята, не е изорал, а другият е изорал, нека изоре и онзи, който се отмята.
5. Ако двама земеделци разменят ниви било временно, било завинаги и едната част се окаже по-малка в сравнение с другата, а не са се уговорили така, то този, който има по-голямата част, да даде равностойно място на оня, който получава по-малък парцел. Ако пък са се така уговорили, да не се дава нищо повече.
6. Ако земеделец, който е завел процес, влезе в нива без знанието на онзи, който е засял, и ожъне, то ако тъжбата му е справедлива, да не получи нищо от ожънатото. Ако пък и справедливо е завел тъжбата, да върне ожънатия плод в двойно количество.
7. Ако бъде направена подялба и някои бъдат ощетени било в жребия, било в местата, да имат право да развалят направената подялба.”

Из “Закон за съдене на хората”:
“1. Преди всичко право трябва да се говори за божието право.
Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически служби [треби] или клетви, да се отдаде на божия храм [черквата] с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.
2. Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията трябва да не съдят [слушат] без доста свидетели, но да казват на скараните, обвинителите и на набеждачите: “Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, чакайте да получите същото наказание, което за противния си искате [казвате].” Така повелява божият закон и който не го пази, да бъде проклет.
2-а. За свидетелите.
Преди всичко във всяка разпра князът и съдията са длъжни с всякакво внимание и търпение да правят издирване и да не съдят без свидетели, но да изискват свидетели прави, които се боят от бога, познати [нарочити], нямащи никаква вражда, нито лукавство, нито омраза, нито тъжба, нито разпра с тогова, за когото показват; но [да се ръководят] от божия страх и от правдата му. А броят на свидетелите да е единадесет и най-много до тоя брой. А в малките препирни от 7 до 3 и най-малко до тоя брой.
Съдията има власт да предупреждава свидетелите, когато ще показват за някого, и да им напомня, че ако някога се намери да са лъгали, [тям предстои] или клетва, или продажба, или същото наказание. Не трябва да се приемат за свидетели ни в една разпра тия, които някога бъдат уловени в лъжа и са престъпили божия закон, или имащите скотски живот, Или ако са невещи в разправата, изключват се.
3. За плячката.
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски [лукави] думи и дела, да има мисълта си у бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от бога на съветливите сърца, защото не е победата в боя в премногото сила, но в крепост от бога, който дава победата. Шестата част трябва да вземе князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят поравно. А на жупаните стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете. Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да извършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана [лагера] да се даде. Защото така е казано, писано и предадено от пророка Давид.”


top