НАЧАЛО


ЛИСАБОНСКИ
ДОГОВОР
2007 г.



ПРОЕКТОДОГОВОР
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ
НА
ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
Брюксел, 24 юли 2007 г.

КАТО ПРИПОМНЯТ
историческото значение на края на разделянето на европейския континент,
КАТО ЖЕЛАЯТ
да довършат процеса, започнат с Договора от Амстердам и с Договора от Ница с цел адаптиране на институциите на Европейския съюз към функциониране в един разширен съюз,
ПОСТИГНАХА СЪГЛАСИЕ
да изменят Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност

На среща на върха в столицата на Португалия лидерите на Европейския съюз подписаха Лисабонския договор, който има за цел да замени отхвърления проект за конституция на ЕС.

Договорът от Лисабон преименува Договора за създаване на ЕО в Договор за функционирането на Европейски съюз. От българска страна подписите си сложиха министър-председателят Сергей Станишев и министърът на външните работи Ивайло Калфин.
До края на 2008 г. договорът трябва да бъде ратифициран от всички държави-членки на Съюза.


НОВОТО
в Лисабонския договор

Правомощията на националните парламенти:
   Право да получават информация за законодателната дейност на ЕС - Комисията изпраща директно до националните парламенти всички изготвени от нея законопроекти и собствени документи
Новост в Договора от Лисабон е признатото и нормативно закрепено право на националните парламенти на държавите-членки да упражняват пряк политически контрол върху съответствието на законодателните предложения на Комисията с принципа на субсидиарност, чрез въведения механизъм за “ранно предупреждение” като елемент в системата за гарантиране на неговото спазване.
Хартата на основните права става правно обвързваща и има същия правен ранг както договорите.
   Гласуването с квалифицирано мнозинство става общо правило в Съвета. Дефиницията за него като двойно мнозинство от 55% от държавите, представляващи 65% от населението е запазено както в Конституцията
   Разширява се обхватът на дейностите на Съвета, в който актовете ще се приемат с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие.
   Създаването на Върховен представител по външните работи, който ще председателства Съвета по външните работи и който ще бъде един от заместник-председателите на Комисията, ще гарантира последователността на цялата външна дейност на Съюза.
   Въвежда се единна правосубектност на Съюза и се премахва структурата по стълбове, така че общите политики в сферата на свободата, сигурността и правосъдието да влизат в метода на политиките на Общността.
   Договорът от Лисабон съдържа клауза за напускане, определяща начина и процедурите, с които дадена държава-членка може да напусне Съюза. Необходимо е съгласието на Европейския парламент.
   Политическата роля на ЕП се увеличава. Почти всички решения за бъдещето на ЕС ще се взимат по процедурата на "съвместното взимане на решение".
   Седем ще са институциите на съюза, предвижда Лисабонският договор:
Европейският парламент,
Европейският съвет,
Съветът на ЕС,
Европейската комисия,
Съдът на Европейския съюз,
Европейската централна банка
Сметната палата.

top