БЪЛГАРИЯ
И ЕС

За първи път в историята на своите последователни разширявания Европейският съюз предвиди предприсъединителни помощи за десетте страни от Централна и Източна Европа (СЦИЕ), осем от които станаха членове на Съюза през 2004 г. (Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия). Днес тези помощи продължават да се използват в България и Румъния.

За периода 2007-2013 г. Кохезионният фонд, който помага на държавите-членки, чийто брутен национален продукт (БНП) на глава от населението е под 90% от средния за Общността, да намалят своето икономическо и социално изоставане, както и да стабилизират икономиката си, е насочен към Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Чешката република, България и Румъния. Испания има право на временна помощ, тъй като нейният БНП е по-нисък от средния за Европа на 15-те.

Присъединително финансиране за България

2007/09г. – 4,6 млр. евро:
» 2,3 млр. – за структурни реформи
» 833 млн. за развитие на селски райони
» 1,522 млр. – за селско стопанство
» 240 млн. – за укрепване на външните граници
» 210 млн. – за затваряне на 3 и 4 АЕЦ блок
- Членски внос в ЕС – 1,1 до 1,3% от БВП
- Мито за индустриални стоки – от 27% на 14%
- Присъединяване към единна система за ДДС
- Присъединяване към еврозоната - /2009г./

Непосредствената полза от еврочленството е не само във финансовата подкрепа, а в уеднаквяването на бизнес-правилата и административните стандарти

Хроника на присъединяването към ЕС

- 1990г. -Спогодба за икономически отношения
- 1993г. – Подписано споразумение за асоцииране
- 1995г. – Молба за членство в ЕС
- 1988г. - Национална стратегия за присъединяване
- 1999г. – ЕС: решение за преговори с България
- 2000г. – Отмяна на Шенгенските визи за българите
- 2002г-. – ЕС предвижда присъединяване за България и Румъния през 2007г.
- 2004г. – Приключване на присъединителните преговори
- 25 април 2005г. – в Люксембург – Подписване на договора за членство на България в ЕС
- 01.01.2007 г. - Приемане на България и Румъния в ЕС

Националният интерес на Бълария

Анализ на Пламен Димитрoв
доктор на психологическите науки, член на Мрежата за организационно развитие и Института по организационно развитие, САЩ

От 1 януари 2007 г. България за пръв път ще се включи в геополитическа зона без ясен гравитационен център.

През XIX и XX век мястото на една държава в световната геополитическа система се определяше от разположението й на географската карта. Днес обаче живеем в постгеографски свят, когато големите геополитически плочи обединяват пространства със сходна производствена и държавно-организационна култура, евентуално допълнена от общи религиозно-цивилизационни корени. В този смисъл геополитическите шансове на България не произтичат от "кръстопътното" й положение на "мост между Изтока и Запада", а от възможността за нейното включване в една общност с висока производствена култура, утвърдени административни стандарти и християнски корени, претърпели облагородяващата корекция на секуларизацията. Тази общност е Европейският съюз.

В цялата си нова и най-нова история България е била сред най-бедните държави в Европа, без да успее да формулира и да следва някаква ясна и резултатна стратегия за догонващо развитие. По световните мерки в началото на XXI век България е средно развита страна, която обаче е много далеч от стандартите на Запада. Тя трудно може да разчита на класическите ускорители на растежа каквито са доброто образование, либералната икономика и специфичната трудова етика.

Фундаменталната новост за България е, че тя за пръв път е включена в една геополитическа зона, която няма ясен гравитационен център. Към това трябва да прибавим и загубата на голяма част от националния суверенитет, за да стане ясно, че в следващите десетилетия българските държавници ще трябва да отстояват интересите на страната в съвсем непривични условия. Европейският съюз ще бъде едновременно и вътрешен, и външен фактор, поради което дежурното оправдание "така искат от ЕС", често ще отстъпва място на възклицанието "ами нали ЕС - това сме ние!". Заемайки административни позиции в Евросъюза, българските чиновници неизбежно ще изпитват конфликт на лоялностите - едната към наднационалната структура, в която работят, и другата - към собствената им родина.

Образованието е една от малкото сфери, в които пропадането, съпровождащо сътресенията около рухването на комунистическата система, все още не е приключило. Според данните от международния проект TIMSS, който изследва знанията на учениците в 41 държави от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (тя включва почти всички европейски държави), България е страната, регистрирала най-голямо отстъпление в периода 1995-1999 г. Още по-трудно се нагажда към променената среда българското висше образование, което страда от липсата на ефективен мениджмънт. Резултатът е, че българските дипломи са неконвертируеми, а делът на хората, които са напълно грамотни според стандартите на ХХI век (могат да четат и пишат на родния си език и на английски), не надвишава няколко процента.

Въведеният още през 1997 г. валутен борд пък е прелюдия към официалния отказ от собствена парична политика, който София ще декларира чрез влизането в евро зоната в края на настоящето или в началото на следващото десетилетие. Тогава автоматично ще отпадне и проблемът с големия външнотърговски дефицит на страната, защото търговията с държавите от ЕС няма да бъде външна, а вътрешна.
     Благоприятният ефект от влизането в ЕС ще се дължи не толкова на директните плащания, които България ще получава от европейската хазна, а от задължителното уеднаквяване (поне на книга) на бизнес правилата и на административните стандарти. Точно това е промяната, маркираща новата геополитическа принадлежност на България.

Националния интерес

При формулирането на националния интерес би трябвало да се търси пресечна точка между интересите на българските граждани, живеещи в България (независимо от етноса им), и на българите - емигранти (със или без българско гражданство), живеещи в различни точки на света. Според едно още по-широко разбиране на понятието при дефинирането на националния интерес би трябвало да се съобразим и с постоянно живеещите в чужбина български граждани от небългарски етнически произход, както и с исторически оформилите се български етнически общности в някои държави като Македония, Сърбия, Украйна, Молдова.
     Ясно е, че българската нация вече не се разполага само в териториалните граници на България, както и че в нея не се включват само хора с български етнически произход. Всъщност след влизането в Европейския съюз би било доста пресилено да се каже, че българите, намерили препитание в Западна Европа, живеят в чужбина. Погрешна е тезата, че емигрантската вълна, довела до намаляване на населението на България, обезсилва националния организъм. Напротив, ако повече българи получат солидно образование зад граница или си намерят добра работа в чужбина, нацията само печели от това. Националната съдба не е нищо друго освен съвкупност от индивидуалните съдби на хората, принадлежащи към съответната нация.

Колкото и парадоксално да звучи, ако и Турция успее да стане член на ЕС, то за пръв път след 1878 г. българи и турци на практика отново ще живеят в една и съща държава, защото между тях няма да има граница. Това е перспектива, която пали политическото въображение на мнозина и извиква на бял свят духовете на минали вражди, страхове и национални комплекси.
     Включването на големи държави като Турция и Украйна в геополитическата зона на ЕС е шанс за България да не бъде външен ръб на тази зона и съответно да отдалечи опасността от въвличането й в междуцивилизационни конфликти. Турция е огромна страна с опасно интензивна динамика на обществения и политическия живот. Продължителните предприсъединителни преговори или пълноправното членство предполагат укротяването на тази динамика чрез европейска усмирителна риза, а това минимализира рисковете пред националната сигурност на България. Сумарно погледнато, България има интерес от членството на Турция в ЕС.
     Евроинтеграцията поставя в нов контекст и главния геополитически стремеж на България от освобождението от османска власт до средата на ХХ век. Той е свързан с Македония. В края на 2005 г. Република Македония получи официален статут на кандидат за членство в ЕС. Ако той бъде материализиран чрез пълноправно членство, дошло след продължителни преговори, то мечтата на поколения български държавници за падането на границата през Осоговската планина ще се сбъдне.

В крайна сметка чрез влизането в ЕС България се включва в една силно конкурентна среда, където родното производство, култура и национален облик не могат да бъдат бранени със забрани, мита, изкуствени бариери и непропускливи граници. Националните интереси могат да бъдат отстоявани чрез постоянно размахване на правото на вето в рамките на ЕС, но българите нямат толкова самочувствие, арогантност и ресурси, за да влязат в такъв сценарий. Единствено реалистичната линия на поведение е да се съобразяваме с вече съществуващите правила в ЕС и да усилваме конкурентоспособността на българския бизнес.

Договорености по глави

- Свободно движение на стоки – без преходен период
- Свободно движение на хора – 7 год. срок с право на преразглеждане
- Професионална квалификация – строг контрол и реформи на образователните стандарти за изравняване на дипломите
- Граждански права – свързано с изменения в Конституцията на РБ
- Свободни услуги – 2 год. преход за компенсиране на инвеститорите
- Движение на капитали – 7 год. преход за сел.-стоп. земя и горите
- Конкуренция – либерализация на пазара /без преход/
- Сел. стопанство – базисен период 2000/03г. за определяне на квотите на сел.-стоп. продукти
- Транспорт – няколко взаимни прехдодни периода
- Валутен съюз – достигане на съотношение от 60% дълг/БВП
- Енергетика – 6 год. преход за натрупване кризисни запаси и забавяне отварянето на енергийния пазар, при невъзстановяеми разходи на електродобива
- Наука – участие в рамкови изследователски проекти
- Околна среда – екологични директиви, които са най-скъпите за изпълнение – преходни периоди 2011/14 г.
- Правосъдие и вътрешния работи – не се допускат преходни периоди - ЕС въвежда 3 год. предпазни клаузи
- Външни отношения – общи правила по вноса и износа със страни извън съюза
- Външна политика и сигурност – няма правни инструменти за действие

Преговорите с ЕС на практика са съгласие на страната кандидат-членка да изпълнява условията на общността.
Членството на Източно-европейските страни по същество означава икономически реформи, свързани с пазарните принципи и участие в общ европейски пазар в исторически момент, който поставя пред цяла Европа достатъчно много проблеми и въпроси.

Председател на Европейската комисия в периода на приемането на българското членство в Европейския съюз - 2004 – 2009 г. - Жозе Барозу

Жозе Барозу е роден в Лисабон на 23.03.1956 г.
Завършил е право в Лисабонския университет, има магистърска степен в областта на политическите науки и диплома по европеистика от Университета в Женева. Член на социалдемократическата партия. През 1992 г. е избран за Министър на външните работи на Португалия. През 1999 г. става Председател на Социалдемократическата партия и заместник-председател на Европейската народна партия. През 2002 г. е избран за Министър-председател на Португалия. През юни, 2004 г. в Брюксел Жозе Барозу беше номиниран за Председател на Европейската комисия с мандат до 2009 г. Бившият португалски премиер ще бъде първият председател, ръководещ колегиум от 24 комисари, по един за всяка от страните-членки.

Анализ на договорните клаузи

Силни страни

» Транспорт - пет от десетте трансевропейски коридори минават през територията на страната
» Земеделие - традиция в развитието на редица култури
» Конкурентоспособност - устойчив ръст на инвестициите
» Регионалното развитие - покритието от регионални и местни пътища, водоснабдителни и съобщителни мрежи
» Човешки ресурси - доброто средно образователно ниво на населението
» Околна среда - богатото екологично разнообразие и развита мрежа от защитени територии

Слаби страни

» Транспорт - лошото състояние на транспортната инфраструктура и проблеми с експлоатацията
» Земеделие - неблагоприятната демографска среда в някои райони
» Конкурентоспсобност - слабата връзка между бизнеса и образованието
» Регионалното развитие - ниското качество на градската среда, благоустройството и амортизиран сграден фонд
» Човешки ресурси - влошаващото се ниво на образованието, ниско равнище на икономическа активност, заетост и мобилност на работната сила
» Околна среда - недобре развитите системи за събиране, включително и разделно, на отпадъци и тяхното транспортиране

Опасности

» Транспорт - небалансираното развитие на транспортната система
» Земеделие - навлизане на инвеститори, които нямат за цел да развиват земеделие
» Конкурентоспособност - недостатъчният капацитет за усвояване на средствата от европейските фондове
» Регионалното развитие - силният конкурентен натиск върху регионалния бизнес
» Човешки ресурси - социално изключване на значителни групи от населението
» Околна среда - нарастването на замърсяванията от туризъм и индустрия.

Бъдещето на България е бъдеще заедно с Балканите - това не бива да се забравя

СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ

Опирайки се на принципа на солидарността между хората в Съюза и идеята за всеобщ икономически и социален прогрес, страните-членки на ЕС провеждат европейска регионална политика, финансирана от фондовете на ЕС, като по този начин Съюзът оказва влияние и върху планирането на развитието на регионално и местно ниво. Смисълът на Структурните Фондове е да приведе всички региони/държави от ЕС към ниво на социално сближаване средно за ЕС. Като част от тези мерки е и преодоляването на регионалните различия в рамките на отделните държави.

Принцип на партньорство – действията на Общността допълват и подпомагат националните дейности

Принцип на координация – ЕК и държавата гарантират координиране и недопускане на припокриване на финансиранията от различните фондове

Принцип на децентрализация –осигурява делегиране на права по управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд от ЕК на държавата

Принцип на допълняемост - средствата от ЕС следва да допълват местните източници на финансиране, чието ниво се определя от държавата.

Седем оперативни програми, по които България ще усвоява средства от Кохезионния и структурните фондове на ЕС - предприсъединителен етап до 2006 г. и период 2007-2013 г.

Целите на тези програми, които ЕС за първи път въведе с разширяването си в Източна Европа са:
» сближаването на най-слабо развитите страни-членки и региони, чрез подобряване на условията за растеж и заетост посредством увеличаване и подобряване на качеството на инвестициите във физически и човешки капитал, развитието на иновациите и обществото, основано на знание, адаптирането към икономически и социални промени, защитата и подобряването на околната среда, както и административна ефективност.
» засилване на институционалния капацитет и ефективността на държавната администрация
» да засили трансграничното сътрудничество чрез съвместни местни инициативи на междунационално ниво, чрез действия водещи до интегрирано териториално развитие обвързани с приоритетите на Общността, и чрез мрежи и обмяна на опит на подходящо териториално ниво

Най-важните програми

САПАРД

Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони. Помощта по линия на Програма САПАРД е насочена към модернизиране на земеделските стопанства и хранително-вкусовата промишленост, както и към цялостно модернизиране на селското стопанство.

Размерът на помощта от САПАРД покрива до 70% от стойността на проекта (до 50% от стойността на проекти, носещи приходи), като остатъкът се покрива от българска страна. Тази помощ се предоставя на принципа на програмирането. Тук влизат идеите на фермери покрай земеделската работа да развиват и селски туризъм, особено в планинските райони. По програма САПАРД не могат да кандидатстват хора, които не са фермери.

ФАР

Създадена е на 18.12.1989 г. с наредба на Съвета на ЕС №3906/89 и в момента Програма PHARE е един от основните финансови инструменти на ЕС за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа при подпомагане на прехода им към пазарна икономика и демокрация.
Средствата по Програма PHARE се набират от общия бюджет на ЕС, който се определя от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюзФинансовите средства по Програма PHARE се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхватът на дейностите й се е разширил значително.От 1994 г. насам програмата е увеличила средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат демократизацията и гражданското общество, и за инвестиции в инфраструктурата, включително и за трансгранично сътрудничество.
Програма PHARE влага средства и пряко в инфраструктурата, особено в тази, от която зависи успешното преориентиране на икономиките в преход, например мостове, пътища, гранични контролно-пропускателни пунктове. Приоритет имат трансевропейските транспортни мрежи. От 1994 г. за тези цели се ползват до 25% от общия бюджет на програмата. В този процент влизат средствата за опазване на околната среда.

Сътрудничеството ЕС с България по програмата започва от 1990 г., след като страната удовлетворява условията за участие: политически плурализъм, провеждане на свободни избори, започване на пазарни реформи.
Новият подход на ЕС предвижда "програмиране по цели" при изготвяне на националните програми. Целта е Програма PHARE да се интегрира с националните бюджети и да стане част от националните приоритети

ИСПА

Мерки за опазване на околната среда - Цели се подобряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадните води, обезопасяване и оползотворяване на твърдите отпадъци, очистване на въздуха в промишлените райони. Приоритет имат начинания, чиято цел е да се намали рискът за здравето на хората. Програмата финансира проекти, които осигуряват постоянно и рационално използване на природните ресурси, превантивни мерки за опазване на околната среда

Транспортни инфраструктури мерки, които насърчават устойчивата мобилност, а по-специално тези, които представляват проекти от общ интерес - това включва взаимообвързаността и взаимната оперативна съвместимост на националните мрежи и с транс-европейските мрежи, както и достъп до такива мрежи. Приоритетни в областта на транспорта са трансевропейските коридори 4, 7, 8 , 9, 10, осигуряващи транспортни връзки със страните от ЕС и между страните кандидатки.
Размерът на помощта от ISPA ще покрива до 85 % от стойността на проекта (или от останалата след приспадане на възможните приходи стойност), като остатъкът ще се набавя от българска страна.
Досега по програмата са одобрени 19 проекта на стойност 909 млн. евро, от които 526 млн. евро са безвъзмездна помощ. Отложени са шест проекта на стойност 152 млн. евро, от които 115 млн. евро от ИСПА .

Конкурентоспособност

Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика", наричана накратко ОП “Конкурентноспособност”, предвижда подкрепа за развитието на производителността и ефективността на малки и средни предприятия, подпомагане развитието на иновациите и новите технологии, подобряване на общия климат на бизнес средата.

Подкрепа за технологично развитие и обновление на предприятията във връзка с достигане съответствия с ЕС:
• безвъзмездна помощ за закупуване на машини, модернизация и обновление на технологично оборудване и др.;
• безвъзмездна помощ за постигане на съответствие със задължителните изисквания на Общия пазар - стандарти за безопасни и здравословни условия на труд; екологични стандарти;
СЕ маркировки, задължителни за определени сектори системи за управление на качеството, и т.н.;
• безвъзмездна помощ за покриване на международно признати стандарти за МСП - въвеждане на системи за управление (включително управленски системи основани на ИТ), системи за управление на качеството и др...
Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници:
• безвъзмездна помощ за въвеждане на енергоспестяващи технологии - енергийна оценка на нуждите на предприятието, разходи за пред-проектно проучване, разходи доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на необходимите енергоспестяващи технологии и оборудване, изграждане на енергоспестяващи производствени линии, подновяване на оборудването и топло- и хидроизолация на помещенията;
• безвъзмездна помощ за въвеждане на възобновяеми енергийни източници за собствени нужди на предприятията.
дейности за реклама и промоция на отделни групи продукти – подкрепа за участия в изложения;
международна регистрация на патенти, регистрация на Търговска марка на Общността.
Подкрепа за стартиращи технологични фирми за въвеждане на нови технологии и продукти, позициониране на фирмите на пазара, маркетинг на новите технологии, продукти и услуги. Финансират се разходите за консултации, инвестиции в оборудване, обучения.
За контакти e-mail: \n office@evroprogrami.com

Свободно движение на хора

Установяване на взаимно признаване на професионална квалификация представлява тип недискриминационна мярка за осигуряване основната свобода: свободно движение на хора. За настоящия момент въпросите относно правата на семействата на лицата, чиято професионална квалификация се признава, се регулират на двустранна основа и се базират на принципа на реципрочността. Мярката за осигуряване признаването на професионална квалификация се основава на Директива 89/48/ЕЕС от 1988г. за въвеждане на обща система за признаване на дипломи за висше образование, получени след завършване на образованието и професионалното обучение с продължителност не по-малко от 3 години, както и на Директива 92/51/ЕЕС от 1992г. за въвеждане на втора обща система за признаване на обучението и професионалното обучение, която допълва първата директива.
Правилата, регламентиращи професионалните дейности, са установени от националните законодателства, а те изискват професионална квалификация (дипломи, сертификати и др.) като основа да може да се практикува професията. От тази гледна точка, в областта на вътрешния пазар и взаимното признаване на професионалните квалификации, академичното признаване е само съставна част от постигането на взаимно признаване на регулираните/медицина и архитектура/ и нерегулираните професии.

top