Начало
Максимален брой точки - общо 100 точки
60 точки за първите 20 въпроса
40 точки за отговор на исторически въпрос
- Притежава знания за българската история и за съвременната световна история.
- Умее да представя, анализира и интерпретира различни исторически източници:
> писмени исторически текстове,
> различни видове изображения,
> карти,
> схеми,
> статистически данни
- Умее да попълва и да съставя хронологии за определени епохи, периоди и събития.
- Умее да установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската
и в световната история.
- Разпознава определени събития или периоди по исторически карти.
- Умее да дефинира основни исторически понятия.
- Посочва примери, които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие.
- Използва исторически понятия в зададена конкретна ситуация.
- Коментира исторически понятия, включени в писмен източник.
- Умее да създава текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник
(или комбинация от източници).
ЗАДАЧИ 1-10
1. Пълният отговор на задачи от 1 до 10 се оценява с 10 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- всеки верен отговор на задача носи по 1 точка;
- в случаите, когато отговорът е грешен или е посочен повече от един отговор,
елементът се оценява с 0 точки.
ЗАДАЧА 11
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 8 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- отговорите трябва да се отнасят до конкретно зададената тема;
- отговорите трябва да са подредени в хронологическа последователност.
3. По 1 точка се дава съответно за вярно посочено събитие и за точното му датиране.
4. В случаите, при които е посочено вярно събитие, но годината е сгрешена или не е отбелязана,
за отговора се дава 1 точка.
5. В случаите, при които отговорите на отделните елементи са верни,
но не е спазено изискваното в условието на задачата хронологическо подреждане, се дават 0 точки.
ЗАДАЧА 12
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 4 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- отговорите не трябва да излизат извън хронологическите рамки
на посочения период.;
- допустими са различни варианти на отговорите.
3. Всеки верен елемент на задачата се оценява с 1 точка.
ЗАДАЧА 13
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 4 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- зададеното в условието изискване е дали е век или година;
- допуска се изписването на вековете с римски или с арабски цифри;
3. Всеки верен елемент на задачата се оценява с 1 точка.
4. При отбелязана само година на посоченото събитие елементът се оценява с 0 точки.
5. При едновременно отбелязване на година и век отговорът се приема за верен.
ЗАДАЧА 14
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 4 точки.
2. Всеки верен елемент на задачата се оценява с 1 точка.
ЗАДАЧА 15
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 4 точки.
2. Всеки верен елемент на задачата се оценява с 1 точка.
ЗАДАЧА 16
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 8 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- отговорите да съдържат същностните белези на понятието;
- стилова и езикова култура на изразяване.
3. Всеки верен отговор, който включва същностни белези на понятието и висока езикова
култура, се оценява с 2 точки.
4. Отговор, в който са допуснати непълноти от същностните белези и от
езиково естество, се оценява с 1 точка.
5. При непознаване на същността на понятието и слаба езикова култура отговорът се оценява с О точки.
6. В случаите, когато са посочени само примери, отговорите се оценяват с 0 точки.
ЗАДАЧА 17
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 8 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- да се спазва поставеното в условието изискване да се посочи конкретен пример;
- примерът може да се отнася за различни исторически периоди.
3. Всеки верен отговор се оценява с 2 точки.
4. Отговорът се оценява с 0 точки, ако са дадени обяснения на съдържанието на понятието.
ЗАДАЧА 18
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 2 точки.
2. Всеки верен отговор се оценява с 1 точки.
ЗАДАЧА 19
1. Пълният отговор на задачата се оценява с 5 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
елементите на задачата, от които се състои пълният отговор, са:
- пълното название на документа включва два елемента (вид на документа и събитие);
- пълното датиране на събитието включва три елемента - ден, месец, година
3. В случаите, когато е посочен само един елемент от названието, отговорът се оценява с
1 точка.
4. В случаите, когато при датирането не е посочен елементът година, отговорът се оценява с 0 точки.
ЗАДАЧА 20
1. Верният отговор на задачата се оценява с 3 точки.
2. При оценяването трябва да се вземе предвид следното:
- картата да съдържа информация за съдържанието и за хронологията;
- допустими са различни варианти на формулировката, но задължително
трябва да бъде отбелязан историческият период.
ОТГОВОР НА ИСТОРИЧЕСКИ ВЪПРОС
- примерен въпрос и оценяването му
Критерии за оценка:
40 точки се получават за пълен отговор, който включва:
- определяне и изясняване на ключовите понятия в заглавието;
- отговори на всички съпътстващи въпроси;
- правилен подбор на главните факти;
- анализ и обобщения на основата на аргументираните твърдения; - висока езикова култура.
35 точки се получават, когато са определени и изяснени ключовите понятия,
разработени са отговорите на всички съпътстващи въпроси, направен е подбор на главните факти,
но са допуснати незначителни пропуски в аргументацията и обобщенията по един от съпътстващите въпроси.
Показана е висока езикова култура.
30 точки се получават, когато са определени и изяснени ключовите понятия,
разработени са отговорите на всички съпътстващи въпроси, направен е подбор на главните факти,
но са допуснати незначителни пропуски в аргументацията и обобщенията по два съпътстващи въпроса.
Показана е висока езикова култура.
25 точки се получават, когато са определени ключовите понятия,
разработени са отговорите на всички съпътстващи въпроси, направен е подбор на главните факти,
но са допуснати незначителни пропуски в аргументацията и обобщенията по три съпътстващи въпроси.
Допуснати са незначителни стилови и езикови неточности.
20 точки се получават, когато са определени и изяснени ключовите понятия,
разработени са отговорите на всички съпътстващи въпроси, но подборът на главните факти е непълен
и са допуснати пропуски в аргументацията и обобщенията по четири от съпътстващите въпроси.
Допуснати са значителни стилови и езикови неточности.
15 точки се получават, когато липсва отговор на един от съпътстващите въпроси,
а по другите са допуснати фактологически грешки и са изложени само отделни аргументи,
липсват обобщения. Допуснати са значителни стилови и езикови неточности.
10 точки се получават, когато липсват отговори на повече от един от съпътстващите въпроси,
допуснати са груби фактологически грешки, нарушена е хронологическата последователност в
изложението, липсват анализ и обобщение. Показана е слаба езикова култура.
0 точки се получават, когато историческият въпрос не е разработен.
При оценяването следва да се вземе предвид:
Отговорът на историческия въпрос не отговаря на зададеното условие:
- когато отговорът надвишава определения обем до 1 страница (в зависимост от особеностите на почерка),
от крайната оценка не се отнемат точки;
- когато отговорът надвишава определения обем до 2 страници, от крайната оценка се отнемат 5 точки;
- когато отговорът надвишава определения обем до 3 страници, от крайната оценка се отнемат
10 точки;
- когато отговорът надвишава определения обем с повече от 3 страници,
крайната оценка е 0 точки.
При проверката на отговорите да се вземат под внимание следните съдържателни акценти:
1. Кога и при какви обстоятелства Калоян заема търновския престол?
Отговорът на този въпрос се оценява с 4 точки.
В отговора да се посочат:
- политиката на цар Асен І и борбата на централната власт срещу болярския
сепаратизъм - 1 точка;
- заговорът на болярската опозиция с подкрепата на византийската дипломация за
отстраняването на цар Асен І - 1 точка;
- убийството на цар Асен І през 1196 г. и краткото управление на цар Петър
(1196-1197) - 1 точка;
- възцаряване на Калоян на търновския престол през 1197 г. - 1 точка.
2. Какви действия предприема цар Калоян, за да неутрализира болярската опозиция
и да стабилизира България?
Отговорът на този въпрос се оценява с 8 точки.
В отговора следва да се отбележи:
- разправата с недоволните от централизаторската политика на братята Петър и Асен боляри - 1 точка;
- ограничаването на сепаратистките тенденции и заздравяването на централната власт - 2 точки;
- укрепването на вътрешнополитическото положение на българската държава - 2 точки;
- засилването на мощта и съпротивителните сили на България - 3 точки.
3. Какви политически и военни действия предприема цар Калоян срещу Византия за
окончателното освобождаване на българските земи?
Отговорът на този въпрос се оценява с 8 точки.
В отговора трябва да се проследят:
- организирането на успешна антивизантийска коалиция с болярите сепаратисти - 1 точка;
- превземането на крепостта Констанция (1201) и освобождаването на Варна (24 март 1201 г.) - 1 точка;
- подписването на мирен договор между цар Калоян и император Алексий III Ангел - безспорен успех за
българския владетел в стремежа му да довърши освободителното дело на своите братя - 3 точки;
- възстановяването на българската власт над Белградската и Браничевската област (1203),
неугрализирането на yнrapcкoтo влияние в Сърбия и издигането на България като важен
политически фактор на Балканите - 3 точки.
4. Защо цар Калоян сключва уния с Римската църква и кои са последнцнте от църковння съюз?
Отговорът на този въпрос се оценява с 10 точки.
В отговора следва да се изяснят:
- замисълът на папа Инокентий ІІІ да наложи властта си над Източната църква - 1 точка;
- стремежът на цар Калоян да получи признание на царската си титла и да реализира докрай
политическата си програма - 1 точка;
- лавирането на цар Калоян също като княз Борис І, за да се възползва от противоречията
между Рим и Константинопол и сключването на уния с папството (8 ноември 1204 г.) - 3 точки;
- последиците от успешната дипломатическа дейност на цар Калоян се оценява с 5 точки.
- запазването на православните традиции в каноническо и литургично отношение - 1 точка;
- българската църква признава върховенството на Папството, но католицизмът не се разпространява
сред българското население - 1 точка;
- цар Калоян получава международно признание на царската си власт и самостоятелна
българска църква - 1 точка;
- уредени са българо-унгарските отношения - 1 точка;
- българската държава укрепва своето политическо влияние на Балканите и това е
най-големият успех на българската дипломация през средните векове - 1 точка.
5. Какви са отношенията на цар Калоян с Латинската империя и какво е
значението им за цялостното развитие на политическия живот на Балканите?
Отговорът на този въпрос се оценява с 10 точки.
В отговора трябва да се посочат:
- Четвъртият кръстоносен поход, създаването на Латинската империя през 1204 г. и
опитите на цар Калоян за мирно уреждане на българо-латинските отношения - 1 точка;
- споразумението между цар Калоян и ромейската аристокрация в Тракия и съвместната борба срещу
латинците в началото на 1205 г. - 1 точка;
- българската победа над латинците в битката при Одрин (14 април 1204 г.) - 1 точка.
Последиците от разгрома над рицарите се оценяват с 3 точкн:
- за България - превъзмогва латинската заплаха и се утвърждава като хегемон на Балканите - 1 точка;
- за Латинската империя - разрушен е митът за непобедимите рицари и отслабване на империята - 1 точка;
- за Епирското деспотство и Никея - засилва се стремежът им за възстановяване на Византия - 1 точка.
- стремежът на цар Калоян да разшири българската власт в Тракия - 1 точка;
- смъртта на цар Калоян - 1 точка.
Основните резултати от управлението на цар Калоян се оценяват с 2 точки.
- утвърждаването и разширяването на границите на българската държава - 1 точка;
- международното признаване на царската власт и постигането на самостоятелност на Българската
църква - 1 точка.